Няма дете, което да не обича салам. Или по-добре нека да кажем колбас, тъй като в тази графа попадат обожаваните кренвирши, обичаната луканка, предпочитаната шунка, освен различните видове салам. Ако отправим поглед към миналото, пред очите ни изниква образ на филии, покрити с „меки” колбаси, станали обичайни за закуска преди училище или подготвяни грижливо от родител в ученическата чанта, на екскурзия или кратък поход в планината.


Сега като родител се питам доколко тези колбаси са били полезна за организма ни храна и дали днешните са с по-различно качество. Факт е, обаче, че децата продължават да ги обичат, търсят и настояват, понякога доста сърцераздирателно, да купим любимите кренвирши. Има, дори моменти, в които сме поставени в безизходица, защото характерът на малкото дете се оказва по-силен и категорично дни наред отказва да хапне каквото и да е, освен филията с лютеница и кренвирши...


Като човек от настоящето, в което сме натоварени с твърде много изкуствено в храните, с грижа за това, какво подавам на организма си като състав, а още повече на детето си, оставам обезпокоена дали действително колбасът е подходящата храна за детето и какво е количеството, до което следва да го ограничавам. Разтревожена съм от факта, като всеки родител, за твърде неприродносъобразния начин на добиване и обработване на храната ни, но от друга страна ясно съзнавам, че не мога  да създам една стерилна обстановка на продукти от преди векове, така че съм принудена да се придържам към разумния баланс и търся храна, която да не вреди на детето и му осигурява необходимите хранителни вещества.


Неизбирателно съм взела в ръце два колбаса и съсредоточена в небезизвестните Е-та се опитвам да разбера дали те биха навредили на здравето на детето ми, ако му приготвя сутрешната закуска.


Ако детето е по-голямо едва ли съдържанието на няколко Е-та, в един продукт, с утвърден стандарт Стара планина за качество, в количество от стотина грама на ден, би му  навредило, но не мога да пренебрегна и това, че по време на училище няма да си вземе парче пица от насрещния павилион, в която отново има наличие на колбас. Съвсем отделен и не за подценяване е въпросът при малките деца, които на възраст след година и половина вече консумират храната на възрастните и стават участници на семейните трапези, на които често поставяме блюда с колбаси, и естествено, не само посягат към тях, но и самите ние им даваме...


Чета на етикета на единия от носените от мен продукти, че освен  100% месо, в него са включени: нитритна сол, натриев аскорбат като антиоксидант, стабилизатор, захар и подправки. На другия продукт откривам като добавки сол, подправки, Е 331, Е450, Е250.


Изрично съм изтеглила Наредба №8 за изискванията към използване на добавки в храните на Министерство на здравеопазването и проверявам дали посочените добавки са допустими според законовата ни уредба за консумация от малки деца.


След проверка на четири таблици в Приложение 3 откривам, че Е 331 е допустим за прилагане в храните за кърмачета и малки деца, като в първите два раздела за най-малките кърмачета допустимото количество е 2 g/l, докато в раздел В за допустимите добавки в храни на кърмачета и малки деца количество вече не е посочено.


Под Е 331 се обозначават натриевите цитрати, независимо дали са моно-, ди- или тринатриев цитрат.


След таблиците и множеството цифри, не попадам на Е 450 и започвам да се питам дали няма по-лесен начин да контролирам допустимите и недопустимети Е-та и количествата им в колбасите, които консумира детето ми? Не може ли количеството им да бъде премерено от самия производител, като то е съобразено поне според наредбите за допустимо за детския организъм, защото поне аз не мога въобще да скрия кренвирша от трапезата му, особено когато го обича и не желае да хапне от безвкусното просто сварено парче месо?




 

Детските колбаси
В етикетите на детските колбаси се сочи, че са произведени от чисто и прясно месо, като вид пилешко или крехко свинско, които не натоварват организма с излишни мазнини. В тях е възможно да бъдат прибавени например зеленчуци като моркови за по-добър вкус и полезност на продукта и мляко. Добавянето на мляко в месната смес цели да обогати съдържанието на колбаса с калций, от който организмът на децата в условия на бърз растеж силно се нуждае. Оказва се, че към колбасите са добавени и витамини от антиоксадантния комплекс – витамин А, С и Е. В същото време детските колбаси не съдържат глутен, към който някои деца са алергични, соя и оцветители.


Хранителните вещества на детските кренвирши, шунка или салам са строго премерени от специалисти от Българската педиатрична асоциация. Още по-строг е надзорът им по отношение на добавките. Задължително е в тези колбаси количеството на сол да е ограничено.


Производството на колбаси няма как да изключи включването на някои добавки. Според българските и европейските нормативни актове, например количеството на мононатриев глутамат или Е 621 като овкусител може да се добавя в храните, но не повече от 10 г на килограм готов продукт.


Мононатриевият глутамат е натриева сол на глутаминовата киселина (Е 620), която между другото е една от двадесетте есенциални аминокиселини за човешкия организъм. Глутаминовата киселина се съдържа във всички видове белтъци, но най-вече в месото.


При термична обработка на месото в сол от месните протеини по естествен път се отделя глутаминова киселина. Тя от своя страна прави съединение с натриевия хлорид, при което се образува натриев глутамат. Това означава, че той може да се съдържа в месния продукт независимо, че не е включен като добавка.


Количеството на мононатриевия глутамат в детските колбаси обаче е действително ограничено и седем пъти по-ниско от допустимото в нормативната уредба – то е не 10 г/кг, а 1,5 г/кг.


Консервантът, който се използва при производството на детски колбаси е Е 250. Това е натриев нитрит.  Според Наредба 8 за изискванията към изпозване на добавки в храните на Министерство на здравеопазването, количеството на този консервант не трябва да бъде повече от 100 мг в килограм готов местен продукт, за да не вреди на здравето. В детските колбаси натриевият нитрит е само 10 мг на килограм.


Консултанти от Българската педиатрична асоциация участват не само в изготвянето на правилната рецепта на колбасите, а и на цялостното им изготвяне, което включва и проследяване на целия технологичен процес на производство и санитарни условия.


Детските колбаси са с по-ниско съдържание на сол, което се дължи именно на ограниченото количество на мононатриев глутамат. Вкусовите рецептори на децата са силно чувствителни, то не се нуждае от повече сол, а й високите й стойности не са здравословни. Детският салам е вкусен за детето, задоволява неговия апетит и неговите желания за консумация на определен вид храна, в която дори присъствието на Е-тата е премерено, толкова, колкото да гарантира качеството на продукта - реално погледнато консервантите, които самите ние поставяме в домашно приготвените трушии и други храни, са много повече.
 

Яна Николова